Дефинициите на хранителни добавки варират в целия свят. Съвместната комисия по храните Codex Alimentarius на Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО) и Световната здравна организация (СЗО) определя хранителните добавки като: не-хранителни вещества, които умишлено се добавят, обикновено в малки количества, към храната, за да подобрят нейния външен вид, вкус, текстура или свойства за съхранение.
Съгласно това определение подсилващите храни, предназначени да подобрят хранителното съдържание на храната, като диетични фибри, микроелементи, витамин В12, фруктоолигозахариди, таурин (често добавяни към енергийни напитки) и L-карнитин (за загуба на тегло, изграждане на мускули и антиоксидантни ефекти), не трябва да бъдат включени в определението за хранителни добавки.
Различните организации или държави имат различни дефиниции: Съвместна комисия на ФАО/СЗО по храните Codex Alimentarius: Хранителните добавки са не-хранителни вещества, които умишлено се добавят, обикновено в малки количества, към храната, за да подобрят нейния външен вид, вкус, текстура или свойства за съхранение.
ЕС: Хранителните добавки са всички вещества, които са изкуствено добавени към храната за технически цели по време на производството, обработката, приготвянето, обработката, опаковането, транспортирането или съхранението на храна.
Съединени щати: Хранителните добавки са вещества, които умишлено се използват, за да предизвикат или са предназначени да накарат пряко или непряко да станат компоненти на храната или да повлияят на характеристиките на храната.
Китай: Съгласно член 54 от *Закона за хигиената на храните на Китайската народна република*, член 28 от *Административните мерки за хигиената на хранителните добавки*, член 2 от *Административните мерки за хигиената на обогатяващите храни* и член 99 от *Закона за безопасност на храните на Китайската народна република*, Китай определя хранителните добавки като: Изкуствени или естествени вещества, добавени към храната, за да подобрят нейното качество, цвят, аромат и вкус, както и за нуждите на консервиране, свежест и обработка.
Съгласно *Националния стандарт за безопасност на храните – Стандарт за използване на хранителни добавки* (GB 2760–2014), хранителните добавки се определят като „изкуствени или естествени вещества, добавени към храната, за да подобрят нейното качество, цвят, аромат и вкус, както и за съхранение, свежест и нужди от обработка. Това включва хранителни ароматизанти, основни вещества в дъвки и помощни вещества, използвани в хранително-вкусовата промишленост.“
